+359 2 850 53 64

Влиянието на Google върху когнитивните ни способности

„Прави ли ни Google глупави?” 5 изследвания – 5 различни заключения

През 2008г., в списание „Атлантик”, американският писател Николас Кар публикува статия, озаглавена „Прави ли ни Google глупави?"

В текста си, той не дава конкретен отговор на този въпрос, а по-скоро адресира притеснението си, че интернет променя начина, по който работят човешките умове – при това, не към по-добро. Кар цитира психоложката Мариан Улф, казвайки, че четенето онлайн може да ни превърне в обикновени декодери на информация, т.е. да изгубим способността си да четем задълбочено, да правим паралели и да мислим критично. В интернет пространството има много неща, които отвличат вниманието ни, което според автора, може да доведе до загуба на когнитивните умения. 

Кар признава, че проучванията, които се занимават с тази проблематика, не са много. Статията му, обаче, доста разбуди духовете и доведе до издаването на книга, в която Кар разглежда темата по-обстойно. Тя, от своя страна, подтикна провеждането на няколко експеримента.

Калифорнийският университет, Лос Анджелис – 2008г. : Google може да Ви направи по-умни.

В изследване проведено измежду хора на възраст 55-76г. , Гари Смол, открива, че всъщност търсенето в интернет активира повече части на мозъка, отколкото четенето на книга. Според Смол това се дължи на факта, че търсенето в интернет активира допълнителни когнитивни процеси – интернет потребителя трябва да може да идентифицира най-релевантните резултати и да прави преценки за тяхната надеждност. Хората, които нямат опит в търсенето в интернет, обаче, не показват тази допълнителна активност, тъй като не използват същите инструменти.

Тук е много важно да се отбележи, че не става въпрос за това кой е по-интелигентен и кой – по-малко, не става въпрос и за това дали хората спират да мислят, а за това как мислят.

Бетси Спароу, Джени Лиу, Даниел Вегнер – 2011г.: Интернет променя начина ни на мислене.

През 2011г., в поредица от експерименти, изследователите Бетси Спароу, Джени Лиу и Даниел Вегнер откриват следното:

  • Първото нещо, за което се сещат хората, когато срещнат проблем, е интернет.
  • Много по-малко вероятно е хората да запомнят нещо, знаейки че могат да го потърсят в интернет по-късно.
  • Ако хората знаят, че информацията се съхранява някъде, е по-вероятно да запомнят нейното местоположение, но не и самата информация.

Тези открития логически водят до два основни извода – единият – положителен, другият – не чак толкова.

  1. Някои учени смятат, че хората могат да мислят по-ефикасно, ако не им се налага да запомнят толкова много информация.
  2. Хората могат да забравят познанията, към които се обръщат, когато възникне проблем или трябва да проявят креативност.

Даниел Вегнер – 2013г. : Хората се самоопределят, като интелигентни, дори когато разчитат на Google за почти всичко.

Един от учените, извършили последното споменато прочуване – Даниел Вегнер, през 2013г. провежда друго проучване, в което участниците биват помолени да отговорят на няколко стандартни въпроса.

През 2013г. Даниел Вагнер, един от учените, участвали в предишното проучване, провежда тест, в който участниците са помолени да отговорят на няколко стандартни въпроса. Те могат да използват или не Google, като след като приключат с решаването им, трябва да дадат самооценка на собствената си интелигентност. Това е т.нар. когнитивно самооценяване.

Може да Ви прозвучи шокиращо, но проучването на Вегнер показва, че хората, използвали Google, за да отговорят на въпросите, си дават по-висока самооценка. Дори когато две групи биват събрани и им е казано, че са постигнали еднакви резултати, гореспоменатите продължават да си дават по-висока самооценка.

Какво означава всичко това? Казано с прости думи – ние започваме да знаем по-малко, но мислим, че знаем повече. Започнали сме да използваме Google, като когнитивен инструмент, а някои хора дори достигат до момента, в който не различават браузването от познанието за нещо.

Добрата новина е, че това, най-вероятно, ще се превърне в предимство, тъй като очевидно нашите умове се приспособяват към нови начини на мислене, които в края на краищата могат да се окажат по-полезни и ефективни в новите условия на живот.

Катрин Милс – 2014г. : Юношите са в безопасност.

Едно от нещата, за които хората най-много се тревожат, е какъв ще бъде ефектът върху децата, родени в света на интернет. Дали ще са отдали паметта си изцяло на уеб пространството? Според английския учен Катрин Милс, отговорът е „не”. Промените в мозъка, които настъпват при подрастващите са по-скоро генетични. Разбира се, факторите на средата също оказват влияние, но не е задължително те да са водещите.

Според Милс близката връзка с хора, които могат да дадат информация на подрастващите е ефективна, но използването на интернет за откриване на информация, всъщност, носи много повече когнитивни предимства, тъй като изисква изработване на стратегия и избор на подходящи ресурси.

Хупър и Херат – 2014г. : Google ни кара да забравим кой е правилният начин на мислене.

Повечето от тези проучвания изглеждат доста оптимистични по отношение на когнитивните предимства на Google – или поне за това, че той не нанася вреди. Но според учените Хупър и Херат, четенето в интернет оказва негативно влияние върху концентрацията, разбирането, нивата на възпроизвеждане на спомени. В допълнение, те смятат още, че хората се наслаждават много повече на четенето офлайн, отколкото на четенето онлайн. Изследователите, обаче, посочват, че проучването е проведено сред хора, които са се научили да четат преди 2000г. – т.е. времето, в което интернет достигна съвременните си нива.

Ако това проучване бъде проведено след 20 години, е възможно офлайн и онлайн четенето да имат приблизително еднакви резултати – но към момента, резултатите ни връщат към твърдението на Кар, а именно, че онлайн четенето не е толкова добро, като четенето офлайн.

Това, разбира се, не означава, че в нашите умове нещо фундаментално се променя, което е основното притеснение на Кар. Но той изрично подчертава, че хората ще трябва да променят маниерите си на четене и да се адаптират към онлайн средата, която ще продължи да оказва влияние върху познанието.

Източник: http://www.idgconnect.com/abstract/9263/what-google-doing-brain .

Свързани статии

  • КЪМ СТАТИЯТА
    Как да изтрием от Google свързаната с нас информация?
    На 13 май 2014г. Европейският съд прие решение, според което потребителите на Google могат да подадат молба, с която да поискат…
  • КЪМ СТАТИЯТА
    Технологичните компании искат да превземат лицето ми
    Коментар: Google Glass и Oculus Rift могат да са бъдещето, но те не ме свързват с по-добър свят. Те искат да повярвам, че…
  • КЪМ СТАТИЯТА
    Новото изобретение на Apple
    На 27.03.2014г. американският мултинационален гигант Apple обяви новия си патент, наречен “Transparent Texting”
  • КЪМ СТАТИЯТА
    Как да направим четенето в интернет по-ефективно?
    Най-вероятно Ви е известно, че различните хора четат с различна скорост. Причини за това могат да бъдат големината и вида…